Актуализация на разходните норми за направата на кофража, е свързано с познаване на различни видовете кофражи и технологичните процеси и за тяхното изпълнение.

Кофражните конструкции могат да се класифицират по различни начини в зависимост от начина на приложение и конструктивното решение. Съвсем условно като приложение и развитие в строителната практика, кофражите могат да се класифицират в две основни групи:
А. Инвентарни кофражи
Б. Кофражни системи

Инвентарни кофражи

При този тип кофражи се използват инвентарни средства, като дървени и метални инвентарни платна, тръбно скеле и др. Той е разпознаваем от близкото минало, когато тази технология е била основна. Недостатъка е, че изпълнението е трудоемко и с по – ниска производителност в сравнение с кофражните системи.

При инвентарните кофражи не се изисква използването на подемни средства. Те позволяват използваемост на материалите с определена кратност:
» Метални платна (50 кратна употреба)
» Метално скеле (амортизационна стойност – 8 год.)
» Дъски иглолистни (7 кратна употреба)
» Бичмета иглолистни (10 кратна употреба)
» Греди и подпори (14 кратна употреба)
» Пирони (еднократна употреба)

Разходните норми за този тип кофражи са добре разработени в УСН (Уедрени сметни норми) и ТНС (Трудови норми в строителството). Най – честото им използване е при еднофамилни къщи, вилни сгради и пътни съоръжения. Недостатъкът е не доброто качество на бетоновата отливка(крайния продукт), особено при използване на инветара над допустимите норми за обръщаемост.

В края на тази част от статията са добавени няколко анализа от РСН 03: Бетонови конструкции, които още са добавени в базата данни на Project Estimator.

.

.

.